Основателят / Биография / Моите философски идеи

Biography

Dario SalasЖивеем в свят,  който придава прекомерна важност на човешкия интелект, свят, който вярва, че колкото по-интелигентни стават хората, толкова повече се подобрява животът им. Съвременното състояние на света обаче не потвърждава тази теория. Глад, корупция и епидемии продължават да заливат човечеството, независимо от нарастващия му коефициент на интелигентност. Ние, хората, се превърнахме в мислещи машини, които категорично отстъпват на компютрите с тяхната безпристрастност, способност за обективен анализ и изобилие от програми. Не може да се отрече фактът, че нашата интелигентност ни изиграва лоша шега доколкото обслужва емоциите ни, а докато това се случва, не можем да очакваме светът да стане по-добро място. Духовните ценности са откровено загърбени поради заблудата, че колкото по-приземен и материален е човек, толкова светът му е по-подреден и комфортен. Всъщност вярно е обратното, защото пред очите ни с всеки изминал ден светът става все по-хаотичен и по-объркан. За жалост, поради своята самонадеяност, ние не можем да осмислим казаното във втория закон на термодинамиката :”Ентропията на физическите системи, включително и Вселената, се стреми към своя максимум”.

Нека не забравяме, че разполагаме само с два енергийни източника: природни ресурси и слънчева енергия, и двата ограничени. Какво ни пречи да разберем критичността на ситуацията? Защо при наличието на толкова интелигентни хора светът не става по-спокоен, честен и хуманен? Защо науката и технологиите се развиват така стремглаво, докато човечеството тъне във вътрешната си примитивност?

Мисля, че днешният човек, в сравнение с човека отпреди 10,000 години, няма много по-развит вътрешен живот. Даже обратното, ние в момента сме много по-опасни отколкото предците ни, населявали пещерите, защото неконтролируемите ни страсти са в състояние да унищожат планетата. И това е реална заплаха за съвременния свят. Образованият човек днес с нищо не е по-духовно развит от кроманьонеца, тъй като рептилният ни мозък датира отпреди 250 милиона години и е останал непроменен в структурата си до днес.
Убеден съм, че това което ни липсва е някакъв непознат елемент, а това ни пречи да видим „пълната картина” на живота. Достъпното ни знание е изцяло фрагментарно, съзнанието ни е фрагментарно, „Аз”-ът ни е съставен от множество парчета, визията ни за света е сведена до няколко квадратни сантиметра познание. Ние можем успешно да управляваме малкото си пространство, но всичко, което е отвъд него ни убягва. Хората не се разбират един друг защото всеки е зает да защитава своята малка територия, която си остава отделена от „тоталната реалност”, до която човек нямат достъп. Дали тази „тотална реалност” е предназначена само за боговете и извънземните, които са облагодетелствани от еволюцията? Истината е, че въпросната „тоталност” винаги ще си остане недостъпна за нас, защото ние сме част от нея и не съумяваме да я видим поради несъвършенството на познавателния си инструмент. Когнитивната ни способност винаги ще  се влияе от функционални смущения, които могат да станат терминални, т.е. финални за нас, поради факта, че в полезрението ни неизменно ще остава само една незначителна част от реалността.

Нарушения, които ни вредят:

  1. Липсата на будност ни принуждава да живеем в особено ”сомнамбулно” състояние, в сумрак, който ни пречи да подредим реалността в главата си.
  2. Грешната и манипулативна образователна система, основана на запаметяването, която ни обучава отвън,  без да позволи да  научим нещо отвътре, оставяйки „Аз”-а ни пасивен.
  3. Сериозните последици от подсъзнателното възприятие (възприятието в състояние на висока будност е изключение).
  4. „Присадената” в мозъка ни информация, която получаваме безразборно и хаотично.
  5. Потокът от „неконтрулируема” информация, който тече в мозъците ни. Този тип информация не е подвластна на „Аз”-а, а на източника, от който произхожда.


Като опростим казаното по-горе, ще видим че ние „не мислим”, нас „ни мислят”. Всъщност как бихме могли да мислим, като не сме в състояние да спрем мисленето? В резултат на това се превръщаме в интерпретатори на информацията, която е колонизирала с времето мозъка ни.

Не е възможно да спрем всичко това с обикновени средства. Казано иначе, ”ние нямаме висше съзнание, защото то не ни е вродено, а просто трябва да го развием.”

Ако някой твърди, че е в пълно съзнание, но не може да спре да мисли, прави логическа грешка . Съществуват много нива на съзнателна будност, които са непостижими за нас, защото нямаме инструменти за тях.

Някои погрешно мислят, че определени субстанции могат да повишат съзнанието. Никое лекарство не може да достави на човека повече съзнание, отколкото той има. Постигането на висше съзнание е най-важната задача на човека, за да може той да реши екзистенциалните си и трансцедентални проблеми. Това ще му помогне и да развие качества като справедливост и уравновесеност, които ще способстват  правилното управление на природните ресурси, обединението на държави и култури за постигане на световен мир.

Ние се нуждаем от мъдри и осъзнати лидери, които имат висши духовни и морални ценности, вътрешна целеустременост и широк, надличностен поглед към реалността, а не просто хора с енциклопедични знания. Държавите трябва да инвестират в морала и съзнанието на хората, така че моралът да не е дидактично и изпразнено от смисъл понятие, а природен закон, който трябва стриктно да се спазва, за да бъде животът ни смислен и успешен -както в материален, така и в духовен план.

Да се действа в съответствие с морала, означава да се живее според законите на природата, а не в противоборство с тях, както погрешно мисли Джон Лок. Някои твърдят, че няма значение дали си „добър или лош”, че това е само въпрос на предпочитание. Аз настоявам, че новият морал, основан на научни постулати, ще докаже, че в дългосрочен план е наистина неизгодно да си неморален, а в същото време е добър бизнес да бъдеш морален и позитивен. Имах възможността научно да докажа как определени морални вибрации водят до мигновен спад в жизнената енергия, нещо което е описано подробно в книгата ми „Морал за 21 век” .

Убеден съм, че системното нарушение на морала създава хаос и органичен разпад, и когато това се случи, светът влиза в дисонанс с естествения ред и хармония, като заедно с това се нанасят непоправими щети на човешкото тяло и мозък. Дългите години на наблюдение и опит ме убедиха, че индивид без висше съзнание прилича на робот, който крачи сляпо през живота, за да изпълни предварително заложена в мозъка му програма.

Сигурен съм, че извън факта на съществуването, няма по-важно нещо за човека от развиване на висшето му съзнание.

За жалост, тази тема беше преиначена от някои теоретици, които така и не разбраха какво означава висше съзнание, нито какви са функциите му - като отправна точка за пълноценно използване на разума.

Дарио Салас Соммер

Отпечатай
 
Изпрати на приятел
Уебстраницата е оптимизирана за 1024x768px. за Internet Explorer 7.0 ха Windows, Safari 4.0 за Mac / Windows, и Mozzila Firefox 3.0 за Windows, или по-нови версии.